Българите вярват на късмета си

Девет от десет жилища не са покрити със застраховка срещу наводнение и земетресение

Въпреки зачестилите природни катаклизми, мнозинството от българските домакинства не само че не притежават адекватно застрахователно покритие на собствеността си, но често дори не закупуват никакви имуществени полици. В публикуван наскоро доклад Комисията по финансов надзор предупреждава, че България е страна, изложена на рисковете от наводнение и земетресение. През 2005 и 2006 г. рискът от наводнение реализира своето най-съществено проявление за последните 50 години. В резултат от това голям брой жилища бяха сериозно увредени или напълно разрушени, като част от тях все още не са възстановени. Не по-малко сериозно стои и въпросът с другото катастрофално природно събитие – земетресението. Страната ни е една от най-застрашените в региона. Пример за това е серията от земетресения с магнитут над 7 по скалата на Рихтер в началото на 20-ти век. Последното голямо земетресение от 1986 г. сериозно повреди или

разруши 80% от сградите

в засегнатия регион. Застраховките за тези два катаклизма имат много общи черти. Първо – тези събития по принцип не се покриват от стандартните имуществени полици, и за тях трябва да бъде закупено допълнително покритие. Освен това, и двата вида застраховки крият голям риск за застрахователната компания, тъй като една единствена подобна катастрофа би унищожила множество от домове в един регион. При неправилна преценка и разпределение на риска, това би могло моментално да изчерпи ресурсите на застрахователя и да доведе до фалит. Затова и секторът отделя огромни средства и усилия за изготвяне на подробни проучвания. Застрахователите взимат мерки и за лимитиране на покритието, което от своя страна води до по-ниски премийни разходи за потребителите. При застраховка срещу земетресение например в много случаи договорът предвижда изплащане на обезщетение единствено ако жилището е напълно разрушено, но не и ако е просто пострадало.

Цените на полиците

варират не само в зависимост от риска в конкрерния регион, но също и от типа на сградата. Често е по-евтино да застраховаш дом, изграден от дърво, отколкото тухли, тъй като тези постройки са по-стабилни по време на земетресение. В България, от 20 застрахователи, извършващи дейност по общо застраховане, 19 осигуряват покритие срещу рисковете „наводнение” и „земетресение”. Това са „ЗАД Армеец”, ЗАД „Алианц България”, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЗД „Бул инс”, „ЗК Български имоти”, ЗД „Уника”, „ДЗИ – Общо застраховане”, „ЗД Евроинс”, ЗАД „Енергия”, „Ей Ай Джи България ЗД”, „Интерамерикан България” и ЗК „Лев инс”, ЗАД „Виктория”, „Общинска застрахователна компания”, „Дженерали Застраховане”, „ХДИ”, ЗК „ДСК Гаранция”, „ОББ-Ей Ай Джи ЗД” и „ГРАВЕ България Общо застраховане”. Повечето от тях – или 12 компании, не включват риска „наводнение” към основното покритие на полицата „Пожар и природни бедствия”, а изискват заплащането на допълнителна премия. Затова потребителите трябва внимателно да четат застрахователните си договори и да са наясно

в какви случаи могат да разчитат на заплащане

на евентуалните щети. В противен случай може да се окаже „след дъжд качулка”, че не са разполагали с адекватно покритие. За да са сигурни, че са избрали най-подходящата за техните индивидуални нужди застраховка имущество, експертите съветват предварителна консултация със застрахователен брокер или с някой от специализираните портали като Zastrahovamse.com. Според изчисленията на Комисията за финансов надзор, допълнителната сума, която клиентът трябва да заплати, за да се защити в случай на наводнение, варира между 2 и 50 лв. при примерна застрахователна сума от 60 хил. лв., и в зависимост от включването и на други рискове. Въпреки че това са сравнително скромни суми дори и от гледна точка на ограничените възможности на родните домакинства, много българи предпочитат да заложат срещу гнева на природните стихии и разчитат единствено на късмета си. Статистиката, анализирана от Комисията по финансов надозор сочи, че от общо 3.77 млн. жилища в страната, едва малко над 373 хиляди, или 10.1% са покрити от застрахователна полица. Още по-слаба е статистиката на застраховки при земетресение. Въпреки масовата паника, която настъпва всеки път, когато земята сериозно се разтресе под краката ни,

едва 314 хиляди жилища разполагат с покритие,

или 8.5%. В това отношение обаче българите изглежда не са изключение. Дори в Калифорния, където трусовете са едва ли не ежедневие, според California Earthquake Authority едва 12% от притежателите на домове разполагат със застрахователно покритие, спрямо 30 на сто през 1996 г. Разликата обаче е, че потребителите отвъд океана намират тези полици за твърди скъпи, а покритието на щетите – незадоволително. За разлика от САЩ, в България тези застраховки са сравнително евтини. При определянето на цените, застрахователите разпределят страната на няколко географски зони, в зависимост от риска от настъпване на катастрофичното събитие. В първа зона, с най-нисък риск, попадат Бургас, Варна, Добрич (с изключение на Каварна, Балчик и Шабла), както и Кърджали. Във втора зона са разположени Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Ловеч, Монтана, Плевен, Разград, Пловдив, Русе, Силистра, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. Трета зона включва Благоевград, Кюстендил, Перник, Сливен, Сандански, Гоце Делчев, Горна Оряховица, Добрич (само Каварна, Балчик, Шабла), София - град, София – окръг, Свищов и Попово, а в четвърта зона са Пазарджик, Стара Загора и Ихтиман. При примерна застрахователна сума от 60 хиляди лв.,

премийните вноски за жилищни обекти

варират между 6 и 240 лв. за недвижимо имущество и между 3 и 137 лв. за движимо имущество, в зависимост от географското местоположение и други фактори. За търговски обекти, тези суми са малко по-високи, съответно между 6 и 408 лв. за недвижимо имущество и между 5 и 240 лв. – за движимо. В някои случаи застрахователите предвиждат увеличение към базовата тарифна ставка в зависимост от височината на сградата и годината на нейното построяване, като например надценката за обекти и сгради, по-високи от шест етажа е между 5 и 10% от премията за риска „земетресение”. При обекти, строени преди повече от 20 години, надценката е между 5 и 15%, а ако този срок е 40 години, оскъпяването може да достигне до 50 на сто. Поради значителното нарастване на рисковете, свързани с природните катастрофи,

страните от Европа

прилагат различни подходи за увеличаване на застрахователния капацитет, който е насочен към катастрофичните рискове. Например, Франция, Германия, Италия, Испания, Швейцария и Великобритания са разработили комбинирани мерки от правителствени и публично-частни подходи за покриване на риска от природни бедствия. В три от посочените страни - Франция, Испания и Швейцария, стандартните полици за собственици на недвижимо имущество включват и задължително покритие за природни бедствия, а правителствата осигуряват точно определена финансова гаранция за плащането на щети в две от тези три страни. Останалите три страни разчитат застрахователният пазар да осигури катастрофично покритие, на база доброволното закупуване на катастрофични покрития от потребителите на застрахователни услуги. Интересен е случая с две от най-рисковите зони на Земята –

Калифорния и Япония.

Застраховките за земетресение се превърнаха в политически въпрос в американския щат, като след земетресението в Нортридж от 1994 г., почти всички компании прекратиха изцяло предлагането на застраховки на имущество в щата. Това се случи, защото според калифорнийския закон, тези полици задължително трябва да покриват и риска от земетресение. В крайна сметка, законодателите разрещиха проблема, като създадоха „мини полицата” с 15% отстъпка, която покрива щети от земетресение единствено ако са причинени от структурни повреди на сградата.

Обезщетенията при загуба на лично имущество

например са силно ограничени. Промените в нормативната уредба създадоха и публично управляваната, но финансирана от частен капитал агенция, наречена California Earthquake Authority (CEA). В нея членуват застрахователни компании на доброволен принцип, и събират в общ пул премийните приходи, получени от продажбата на мини-полиците. В случай на земетресение, тези средства покриват исковете, отправени към членуващите в CEA дружества. Щатът Калифорния специално уточнява, че няма да подкрепи агенцията, ако сериозен трус доведе до изчерпване на фонда. Нещо повече – компаниите, които не са членове на организацията, не могат да разчитат на никаква подкрепа, ако в резултат на природно бедствие се окажат изправени пред фалит. В Япония, правителството създаде Японската презастрахователна схема (JER) през 1966 г., и оттогава тя е ревизирана няколко пъти. Притежателите на домове могат да закупят застраховка „земетресение” като допълнителна клауза към застраховките „пожар”. Застрахователите, записани в JER,

делят риска в случай на земетресение

не само помежду си, но и с правителството. Държавата заплаща много по-голям дял от обезщетенията, ако едно единствено земетресение причини общи щети от над един трилион йени (около 8.75 млрд. щатски долара). Максималната годишна сума, която може да бъде заплатена от JER е 4.5 трилиона йени, или около 39.4 млрд. долара. Ако исковете надхвърлят това ниво, всички клиенти получават пропорционално по-ниско заплащане.

Comments

[tool]

това, което търсех, благодаря

[tool]

защо не:)